С настоящата книга продължаваме поредицата „Отношенията църква – държава и междухристиянския диалог“. Сборникът, трети по ред, наричан условно Вършец-3, се занимава с темата за връзката между националната сигурност и християнството. Отношението на светската власт към духовното послание на християнската вяра винаги е било белязано с недоверие от страна на пръвата поради влиянието и трансцедентния характер на втората. Поставянето на това напрежение в конкретния исторически контекст на българското демократично посткомунистическо общество, погледнато през библейските категории, дава поне малко едно дългоочаквано християнско разбиране за това колко значима е категорията „национална сигурност“ за отношенията между църквата и държавата. Темата за дискутиране на националната сигурност е табу поради особения статут на сигурността в тоталитарните и посттоталитарните общества, а и в демократичните. Особено проблематично е взирането в тази тема, когато гледната точка е един от обектите на разработките на службите за сигурност – религията, която в годините на тоталиратния режим бе особено целенасочено преследвана, а както ще видим от статиите в сборника, и след него.