Описание

Група младежи отива на излет в планината. Както често се случва, времето внезапно се влошава и пада гъста мъгла. Тъй като са тръгнали напосоки, младежите изгубват пътя. Започват спорове накъде да се върви. В това време някои чуват далечен, едва доловим звън на камбана и предлагат да вървят нататък. Но други, колкото и да се напрягат, не чуват никакъв звън и отказват да тръгнат след този въображаем според тях сигнал. Така групата се разделя. Едни тръгват след камбанния звън, по стръмна и камениста пътека, други поемат надясно, трети – наляво, а по-голямата част избират най-лесното – тръгват надолу, за да слязат от планината и да избягат от лошото време. . . Избавили се невредими само първите. Макар пътеката, по която тръгнали, да била много стръмна и неудобна, те все по-ясно чували камбанния звън и водени от него, стигнали до го-ляма хижа, където намерили подслон, храна и спасение. В положението на тези младежи, се озовава – в различна възраст – всеки човек. Няма да сгрешим ако кажем, че днес огромна част от човечеството живее в безпътица или върви в погрешна, гибелна посока. Камбаната на Божия глас звъни непрекъснато и сочи вярната посока, но малцина я чуват; а още по-малко са тези, които като я чуят й се доверяват и тръгват след нейния звън. Божият зов звучи непрекъснато и едва ли има на земята човек, който да не го е доловил. Понякога той идва до нас като далечна, тиха и смътна мелодия, която ни е някак си позната, но все пак не можем да запеем. Чувстваме обаче, че е нещо, от което имаме насъщна нужда, което дълбоко ни липсва, което го има, ала не знаем как да го открием. Безспорно е обаче, че когато душата зажадува за Бога, Бог незабавно откликва, незабавно „се явява” на тази душа и я обгръща и изпълва с радостната си светлина. Но дали пък тази жажда по Бога в човешката душа не се поражда от това, че човек е „чул“, че е доловил, може би без сам да го съзнава, Божията камбана, Божието призоваване?