Описание

Преди известно време свещ. Александър Лашков се среща със семейство в нужда – съпругата е доста болна. Съпругът го посреща любезно и преди да го въведе в стаята на болната, му казва: “Не се съмнявам, че ще успеете да я ободрите и да й вдъхнете воля за живот. Вие свещениците сте събрали и носите в себе си цялата мъдрост на Библията и знаете как да постъпвате в такива случаи.” Макар че не го познавах, бях изненадан и поразен от думите на този мъж. Той (както сам ми каза) не беше особено религиозен, а какво високо мнение имаше за нас, скромните Божии служители. В оня миг си дадох сметка колко съм далеч от представире на този човек за мен. Осъзнах колко съм “беден” и колко много още трябва “да събирам”, за да мога поне донякъде да изпълнявам пастирските си задължения. Признавам, че думите, очакванията и доверието на този мъж се оказаха за мен много силен и траен подтик, несекваща и до днес подбуда “да събирам мъдростта на Библията”, за да мога с нея да подкрепям и насочвам онези, които се нуждаят от нея и я търсят.