Описание

Стихотворенията на Ваня Вълкова не са лирични в
традиционния смисъл на тази дума. Те не са възпеви на болката,
тъгата или радостта, на недоуменията, възхищенията или
възмущенията на поета, възникнали от съприкосновението му с
едно или друго в заобикалящата го действителност. Творбите от
тази книга се явяват по-скоро „продължения” – в пространството,
обитавано от поетическия Аз, – на оголените до край нервни
окончания на неговата свръхсетивност, с които той се опитва
едновременно да фиксира уловеното чрез тях и да го проектира
извън мига на непосредственото му улавяне. Именно за тази
операция по улавяне и трансцендиране на уловеното е нужна
особената форма на „отпечатъка”, която носи следата на уловеното,
но го пречупва през индивидуалното творческо съзнание, за да
ни предаде впечатлението за него, онагледено от графичната му
словесна визуализация.”
Калин Михайлов

Ваня Вълкова работи като графичен и мултимедиен дизайнер и художник.
Пише поезия, художествена критика и есеистика. Член е на редакционните
колегии на електронните списания “Нова социална поезия” и списание
ХАРТА.
Член на “Лига на българските писатели в САЩ и по света.