Описание

Настоящият научен труд запълва една сериозна празнина в темата за съществуващите и появяващите се нови религиозни групи и движения в България след демократичните промени от 1989 година. Днес, в съзнанието на българите битуват различни по характер и степен на изразеност религиозни вярвания, разнопосочни мнения и оценки, свързани с религията, което подсказва, че секуларизацията, като глобален процес, довежда не до нейното ликвидиране, а до промяна на структурата и формата ѝ.

Настоящият труд провокира научно-изследователските среди у нас по този въпрос, както и обръща внимание на съвременните измерения на „религиозността“, предизвиква нов дебат в общественото пространство, но не на ниво традиционна и нова религиозност, а на ниво нормални и деструктивни нейни прояви.