Описание

Преди „пасторския процес“ Йончо Дрянов се проявява като изключително активен обществен деец. Той членува в БЗНС (1948), като успоредно с това участва в широката масова организация ОФ. Деец е също така и на Българо-съветското дружество във Варна.

П-р Йончо Дрянов е един от петнайсетте евангелистки пастири, осъдени на „пасторския процес“. В Присъдата, произнесена на 8 март 1949 г., в частта, където се споменава неговото име, той е обвинен в „шпионаж“, „предателство“ и „оклеветяване“ на новата ОФ власт. Обвинението е, че е предавал на ръководителите на ОЕЦ сведения от военен и стопански характер. Присъдата на п-р Йончо Дрянов е „десет години строг тъмничен затвор“ – присъда тежка и жестока. Въпреки изтръгнатото с мъчения признание от него – подобно всички останали подсъдими – че действията му са извършени „под чуждо влияние“ и той е станал „проводник на чужди интереси“, съдът не проявява никаква снизходителност, следвайки стриктно сценария на Политбюро на БКП за процеса.

Заради твърдия си и непоколебим характер обаче той не се поддава на очакваното „превъзпитание“, т.е. не става лакей на комунистическия режим – факт, с който не могат да се похвалят всички подсъдими на „пасторския процес“. Затова Дрянов е принуден да излежи по-голямата част от 10-годишната си присъда – 8 години и е освободен от затвора през 1956 г.

„Историята на евангелските петдесетни църкви в България“ на п-р Йончо Дрянов е била завършена на 9 септември 1976 г. в гр. Варна. По-късно тя бе напечатана в 8 екземпляра по инициатива на великотърновския п-р Георги Тодоров, с когото двамата бяха едни от най-активните сътрудници на „Славянската религиозна мисия“ у нас по времето на тоталитарния режим.