Описание

Тези страници са за теб.
За теб, който непримиримо търсиш и не спираш да копнееш.
За теб, който очакваш и грижливо къташ надеждите си.
За теб, който вечер притваряш очи, докато тихо шепнеш.
За теб, който скромно пазиш смелостта си и не се отказваш от нея.
За теб, който се нуждаеш от любовта, която търпи.

Израснах, гледайки моята майка как пише. Пишеше стихове, проза. Пишеше послания – до скъпи хора или ученици. Гледах я как стои приведена пад белите листове, притихнала в тишината на вечерта след дългия учителски ден. Чрез нея писането стана вкоренена част от мен. Превърна се в мечтателен копнеж, вдъхнат свише. Благословение, което изявява съкровените мисли. Блян, който кара ума да докосва душата.