Дневник без дати

7.90лв.

Дневник без дати

7.90лв.

Дневник без дати е обещано от автора заглавие. След като ни запознава с живота на пенсиониралия се вече Дядо Иконом, който не престава да служи Богу в големия град, в края на Страници от един живот Иконом Димитрий ни обещава да ни го представи и като действащ свещенослужител. Източникът на информация за живота и служението на свещеника в селската църква са записките, които си е водил Дядо Иконом. Той поема църква в селото, в което се заселва след 1913 г., но в тези записки авторът не намира хронологично посочени дати, а само събития, които са се случили в района на служението на героя му. Информацията е от значение за състоянието на Югоизточна България по време на войните през десетте години на ХХ в. и за условията, при които Дядо Иконом извършва служението си.

Това което ни грабва обаче в повествованието е как този вече сравнително възрастен човек изгражда църквата в селото. Когато поема църквата, тя е потънала в паяжини, а хората от селото са в кръчмата. Десетина години по-късно, когато Дядо Иконом се прибира в големия град при децата си, цялото село е въцърковено. Служението му е дало плодове и в околните села. Ще каже някой: Забележително постижение, достойно за пример и подражание. Само че в Дневник без дати няма патетичност, няма лозунги и наставления. Налице е обаче непринуденото описание в действие на един пълнокръвен християнски живот, който е повлиял поведението на околните градивно, животосъграждащо.

Описание

Дневник без дати е обещано от автора заглавие. След като ни запознава с живота на пенсиониралия се вече Дядо Иконом, който не престава да служи Богу в големия град, в края на Страници от един живот Иконом Димитрий ни обещава да ни го представи и като действащ свещенослужител. Източникът на информация за живота и служението на свещеника в селската църква са записките, които си е водил Дядо Иконом. Той поема църква в селото, в което се заселва след 1913 г., но в тези записки авторът не намира хронологично посочени дати, а само събития, които са се случили в района на служението на героя му. Информацията е от значение за състоянието на Югоизточна България по време на войните през десетте години на ХХ в. и за условията, при които Дядо Иконом извършва служението си.

Това което ни грабва обаче в повествованието е как този вече сравнително възрастен човек изгражда църквата в селото. Когато поема църквата, тя е потънала в паяжини, а хората от селото са в кръчмата. Десетина години по-късно, когато Дядо Иконом се прибира в големия град при децата си, цялото село е въцърковено. Служението му е дало плодове и в околните села. Ще каже някой: Забележително постижение, достойно за пример и подражание. Само че в Дневник без дати няма патетичност, няма лозунги и наставления. Налице е обаче непринуденото описание в действие на един пълнокръвен християнски живот, който е повлиял поведението на околните градивно, животосъграждащо.

Допълнителна информация

Автор

Отзиви

Все още няма отзиви.

Бъдете първият написал отзив за “Дневник без дати”

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *